- предотвратяване на тежката перинатална асфиксия, респ. хипоксично-исхемичната енцефалопатия у доносени новородени деца
- осигуряване на оптимална първична кардио-пулмонална реанимация
- адекватна стабилизация на дишането и циркулацията през първите 72 - 96 часа от живота на новородените с ниско и екстремно ниско тегло.
Това е периодът, когато най-често настъпват хеморагични и исхемични церебрални увреждания. Те могат да се профилактират с поддържане на адекватна оксигенация и елиминация на въглеродния двуокис, както и с осигуряване на артериална нормотония и минимална флуктуация на системното налягане и мозъчния кръвоток.
През последните години обаче много актуален стана проблемът за антенатално настъпващите церебрални увреждания, респ. тяхната диагноза, профилактика и прогноза. Те могат да бъдат разпределени в три основни групи:
1. АНТЕНАТАЛНИ ХЕМОРАГИЧНИ И ИСХЕМИЧНИ ЛЕЗИИ
2. ТРАНСПЛАЦЕНТАРНИ ИНФЕКЦИИ
3. МАЛФОРМАЦИИ НА ЦНС
Антенаталният произход на вътречерепните / най-често интравентрикуларни/ кръвоизливи и исхемични промени по типа на перивентрикуларните левкомалации е обект на значителен брой изследвания, включващи предимно починали в неонаталния период деца.
Murphy и съавт. установяват патоморфологични критерии за пренатално настъпили церебрални лезии в 31% от случаите, сходни са резултатите на L.S. de Vries и съавт. 1998 - 26-30% от новородените с гестационна възраст под 34 седмици имат ултразвукови данни за антенатални хеморагични и исхемични поражения. Диференцирани са следните ехографски критерии:
- кисти в перивентрикуларното бяло мозъчно вещество диагностицирани до 7-я ден след раждането/фиг.1/
фиг.1
- хиперехогенни зони перивентрикуларно, визуализирани до 6-я час след раждането /фиг.2/
фиг.2
- поренцефални кисти през първите три дни /фиг.3/
фиг.3
- вентрикулна дилатация през първите 24 часа след раждането/фиг.4/
фиг.4
- интравентрикуларен кръвоизлив с оформен коагулум или паренхимен кръвоизлив през първите 6 часа след раждането/фиг.5/
фиг.5
Анализът от няколко мултицентрови проучвания показа най-голяма значимост на следните рискови фактори:
- кръвоизливи
- отлепване на плацентата
- пролонгирана руптура на околоплодния мехур
- хориоамнионит
- инфекция у майката
- прееклампсия
- интраутеринна хипотрофия
Желателно е при всички новородени деца с наличие на някои от горепосочените анамнестични данни, да се проведе скринингово ехографско изследване на ЦНС още през първите часове след раждането.
В зависимост от вида на промените и тяхната еволюция могат да се направят и прогностични изводи. Най-благоприятни са ранните патологични хиперехогенности, които не претърпяват еволюция до кистични промени.
Локализираните перитригонално перивентрикуларни кисти в над 50% водят до развитие на спастична диплегия, а почти всички деца с разпространени по цялото протежение на латералния вентрикул исхемични некрози на бялото мозъчно вещество имат детска церебрална парализа, най-често спастична квадрипареза, а в голяма част от случаите и сензорни нарушения/фиг.6/.
фиг.6
При наличие на вентрикуломегалия, съчетана с други абнормности 60% от децата са с траен неврологичен дефицит, докато при изолираната вентрикуломегалия само 27%.
Прогнозата на антенаталните интравентрикуларни кръвоизливи до голяма степен се определя от еволюцията им - стационираната постхеморагична дилатация и липсата на перивентрикуларни промени са благоприятни прогностични критерии.
В Клиниката по неонатология, ДУПБ, София анализът при 200 новородени деца показа наличие на ехографски данни за пренатални хеморагични и/или исхемични церебрални лезии в 17,5% от случаите. Най-честите рискови фактори при тях са: недоносеност, интраутеринна хипотрофия, многоплодна бременност и прееклампсия. Преобладаващите клинични белези в неонаталния период са: мускулна хипотония, ритъмни нарушения на дишането, гърчове и отклонения в рефлексната дейност. Проследяването показа наличие на траен неврологичен дефицит в 73% от децата - най-често спастична диплегия, последвана от хемиплегия и изоставане в психомоторното развитие.
Трансплацентарните инфекции / цитомегаловирусни, токсоплазмени и др. / в преобладаващата част от случаите се изявяват с неврологична симптоматика в ранния неонатален период и са значим етиологичен фактор на късни усложнения- церебрална парализа, изоставане в психомоторното развитие, нарушения на слуха и зрението. Най- честите симптоми в неонаталния период са:
- интраутеринна хипотрофия
- микроцефалия
- хидроцефалия
- гърчове
- отклонения в муск. тонус и рефлексната дейност
- хепатоспленомегалия
- хеморагичен синдром
Наличието на суспектна клинична констелация налага провеждането на следния диагностичен комплекс:
- серологични изследвания на майката и детето в динамика
- вирусологична диагноза / директно изолиране на вируса /ликвор - протеинорахия, лимфоцитна плейоцитоза
- офталмоскопия - хориоретинит
- трансфонтанелна ехография
Ултразвуковите критерии, които насочват към диагноза вродена инфекция са: дилатация на вентрикулната система, субепендимни кисти/фиг.7/, перивентрикуларни и интрапаренхимни калцификати/фиг.8/, съчетани аномалии и миграционни нарушения (хипоплазия на corpus callosum, полимикрогирия, ектопични невронни огнища), васкулитни промени в областта на v. thalamostriata.
фиг.7 фиг.8.
Прецизирането на диагнозата е от съществено терапевтично и прогностично значение. Своевременното лечение на цитомегаловирусните инфекции с Gancyclovir и продължителната комплексна медикаментозна терапия на вродената токсоплазмоза могат да намалят честотата и тежестта на неврологичните усложнения.
Всички деца с доказана вродена / трансплацентарна / инфекция подлежат на комплексно проследяване, включващо:
- неврологичен статус / над 50 % от случаите са с детска церебрална парализа и изоставане в нервно-психичното развитие /
- ехографска церебрална находка
- сензорни функции (засягане на слуха се установява в около 80% от децата с вродена цитомегаловирусна инфекция, а прогресиращ хориоретинит със загуба на зрението при 10-15% от случаите с токсоплазмоза)
За период от три години в Клиниката по неонатология, ДУПБ, София са диагностицирани 9 случая на трансплацентарна инфекция - 6 цитомегаловирусни, 2 токсоплазмени и 1 рубеолна. Всички проследени деца имат траен неврологичен дефицит, включващ спастична квадрипареза и сензорни отклонения.
Аномалиите на ЦНС са значително по-редки антенатални увреждания на ЦНС. Преобладаващата част от тях могат да бъдат установени с достатъчна прецизност още при феталното ултразвуково изследване и скрининговата трансфонтанелна ехография. Насочващи клинични симптоми са:
- микроцефалия, макроцефалия
- дисморфични белези
- дефекти на невралната тръба
- ранна неонатална неврологична симптоматика без данни за перинатална асфиксия
Новите епидемиологични проучвания показват следните резултати за честотата на различни вродени аномалии.
- Конгенитална хидроцефалия 0,2 - 0,31/1000 раждания
- Церебеларна дисгенезия и аномалии на задна черепна ямка (Dandy Walker малформация) 1 / 25 000 - 35 000
- Фетално цефалоцеле 1,2 / 10 000
- Холопрозенцефалия 0,6 - 1,9/10 000
- Микроцефалия 1,6/ 1000
В отделна група се разглеждат т.нар. придобити церебрални аномалии, включващи хидраненцефалия, фетална поренцефалия, шизенцефалия, лисенцефалия и др. Те се дължат на интраутеринни нарушения в различни срокове на бременността - фетална емболизация при двуплодна бременност, кокаинова и алкохолна интоксикация, вродени инфекции, всички случаи на фетална исхемия и хипоксия,съдови оклузии, фетални абнормности на коагулацията, алоимунна тромбоцитопения, abruptio placentae и др.
Прогнозата на голяма част от аномалиите е неблагоприятна.
- Дисгенезия на vermis cerebelli леталитет 80% тежък неврологичен дефицит 60% от преживелите
- Dandy - Walker тежък неврологичен дефицит 70%
- Цефалоцеле неврологични абнормности 75%
- Холопрозенцефалия леталитет 80% тежък неврологичен дефицит 100%
- Хидраненцефалия 100% летален изход или невролог. абнормности
- Поренцефалия 80% невролог. абнормности
- Лисенцефалия 100% неблагоприятна прогноза
фиг.9
За тригодишен период в Клиниката по неонатология са диагностицирани 11 деца с малформации на ЦНС - агенезия на corpus callosum/фиг.9/, арахноидни кисти, хидроцефалия със стеноза на aquaeductus cerebri , хидраненцефалия/фиг.10/, холопрозенцефалия, Arnold - Chiari II тип/фиг.11/.
фиг.10
фиг.11
Диагнозата е поставена чрез ултразвуково изследване още през първите дни след раждането и във всички случаи е потвърдена с КАТ на главен мозък. Най-честите клинични прояви в неонаталния период са: мускулна хипотония, дисморфични белези, макроцефалия. Еволюцията е неблагоприятна при всички деца с изключение на два случая с арахноидни кисти, при които е установена лека хемипареза.
09.04.2009 15:08
12.02.2010 14:54
01.03.2010 17:36
01.03.2010 17:38
01.03.2010 17:42
24.07.2010 03:30
Може да контактувате с мен и на ivan100f@yahoo.com
10.01.2012 22:40